Защо?

История на борбата срещу изпирането на пари

Първите документирани съдебни процеси срещу легализирането на резултатите от престъпна дейност датират от началото на миналия век. Двама от най-известните престъпници на Америка през 20-ти век са били осъдени поради неуспеха им да докажат произхода на финансовите си доходи. Ал Капоне бе окончателно осъден за укриване на данъци, а не за рекет през 1931. Бруно Ричард Хауптман, през 1932 г., беше хванат и осъден, защото не е успял да изпере парите за откупа, който получил след като отвлякъл сина на известния авиатор Чарлз Линдберг (човекът прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г.).

За първи път оригиналният израз „пране на пари“ се появява в репортажите и анализите на вестниците в САЩ през 1973 г. Изразът е провокиран в медиите, след публикуването на правилото „Следвай парите!“ от журналиста Боб Удуърд, във в. Вашингтон пост, при своето разследване на скандала Уотъргейт. Изразът за първи път се появява в съдебна зала и има правен контекст в дело на Американски окръжен съд, Флорида на 10 ноември 1982.

Прието е, че първата модерна регулация срещу „изпирането на пари“ поставя Закона за банковата тайна, приет от Конгресът на САЩ през 1970. Въпреки, че не инкриминализира изрично дейността по „изпиране на пари“, закона изисква от финансовите институции да създават и пазят архив от документи, обхващащи широк спектър извършените търговски сделки, за определен срок. Закона за банковата тайна е бил нееднократно оспорван. Някои критикуват разходите, които банките трябва да направят, с цел достигане на съответствие с новите изисквания. Други твърдят, че закона нарушава Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ за защита срещу неоснователно претърсване и изземване и на Петата поправка свързана с гаранциите срещу самообвинение. Въпреки, че като цяло Закона за банковата тайна има положителна роля за развитие на правната система и законността, ролята на закона остава спорна в някои конкретни съдебни процеси. В един от случаите, представени пред Върховния съд на САЩ през 1973, съдия Дъглас подписва с особено мнение като казва: „Аз не съм готов да се съглася, че Америка е толкова обладана от зло, така че ние трябва да заличим всички конституционни възможности за защита и да дадем на нашите държавни органи този законов инструмент, за да могат да хващат престъпници“.

Тъй като търговията с наркотици нараства, Конгресът на САЩ става все по-загрижен за проблемите свързани с прането на пари и взима изрично становище да го инкриминизира чрез Закона за упражняване на рекет и корупция, приет през 1984 г. Накрая, самостоятелен Закон за изпирането на пари е приет през 1986 г. Този закон определя изпирането на пари като федерално престъпление и подробно регулира обхвата и санкциите свързани с този вид престъпна дейност. Така за първи път в правната история на човечеството се добавят три нови вида престъпления в Наказателния кодекс на САЩ, а именно: (1) съзнателното помагане изпирането на пари, когато лицето знае, че парите са резултат от престъпна дейност; (2) участието дори в еднократна сделка на стойност над 10 000 долара, включваща актив или имот придобит от престъпна дейност; (3) структуриране на операции с цел избягване на изискванията за отчет и доклад, постановени със Закона за банковата тайна.

Разбира се САЩ не остават сами в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Специална група за финансови действия (относно прането на пари) – The Financial Action Task Force (on Money Laundering) (FATF), също известна със своето име на френски език, Groupe d’action financière (GAFI) се създава през 1989 г. с решение на „Голямата Седморка“ на най-развитите индустриални държави. Специалната група за финансови действия (FATF) е междуправителствена организация, която работи за разработването и налагането на международни стандарти в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Групата прави оценка на съответствието на националните законодателства към така постановените стандарти. Основният инструмент за изпълнение на мандата на групата са 40 препоръки в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, които са предмет на преразглеждане средно веднъж на всеки пет години. Със седалище в Париж групата е основната международна институция в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма с 34 държави и две международни организации, като членове, 20 организации и две държави, като наблюдатели.