Борба срещу изпирането на пари – Anti Money Laundering (AML)
Изпирането на пари е процес на превръщане незаконно получените приходи (т.е. „мръсни пари“) в законни (т.е. „чисти“). Изпирането на пари е метафора използвана от законодателните институции и от правораздавателните органи, за да се обобщи практиката на извършване на специфични финансови транзакции, с цел да се скрие самоличността, източника и/или местоназначението на финансовите ресурси. Изпирането на пари е ключ към разгадаване похватите и методите на подземната икономика. Изпирането на пари може да улесни престъпления като трафик на наркотици и тероризъм и може да повлияе неблагоприятно на глобалната икономика.
Изпирането на пари означава наличие на криминални доходи и обхваща дейностите по прикриване на незаконния им източник в очакване в крайна сметка с помощта на незаконните приходи да бъдат извършени, както законни, така и незаконни дейности. Казано по-просто, изпирането на пари е процес на преобразуване, така че мръсните, престъпни пари, да изглеждат чисти. Когато престъпната дейност генерира значителни печалби, индивида или групата, в която той участва трябва да намери начин и да използва средствата, без да привлича вниманието към основната престъпна дейност, нито към лицата, които участват в създаването на такива незаконни печалби. Престъпниците правят това чрез прикриване на източниците, промяна на формата или преместване на парите на място, където е по-малко вероятно да привлекат внимание.
Първата важна идея свързана с процеса на изпиране на пари е, че този процес не се ограничава до наличието на парична транзакция. Типологиите на изпирането на пари доказват възможностите за реализирането на тези престъпни действия, при използване на огромен набор от средства. Различни по вид, големина или организационна структура финансови институции, фирми или корпорации, волно или неволно са въвлечени в процеси свързани с изпиране на пари.
Другата важна идея свързана с определението на „изпиране на пари“ е „знание“! Във всички международни правни документи и споразумения свързани с изпирането на пари ще срещнем фразата: „знаейки, че доходите са резултат от извършване на престъпление“! Оказва се, че глупостта не се наказва! Но дали можем да повярваме, когато опитни и образовани делови хора, твърдят, че са били подведени, че не са информирани, че не знаят и не са били в състояние да предположат за наличието на подозрителни или престъпни действия или транзакции?